Login
Password
Sources on this Page

> Headlines by Category

 Home / Regional / Europe / Southern Europe / Turkey

You are using the plain HTML view, switch to advanced view for a more complete experience.

Europe and Central Asia Region Sees Stronger Growth, Amidst Rise in Migration
Warsaw, October 19, 2017 – Economic growth for the Europe and Central Asia region will reach 2.2% in 2017, according to the World Bank’s latest Regional Economic Update, Migration and Mobility in Europe and Central Asia. This represents the strongest growth in the region since 2011, and is 0.3 percentage points above the Bank’s previous forecast in May 2017. Growth in Europe and Central Asia comes on the back of stronger industrial production and more exports in recent months, lifting most countries in the region out of recession. Unemployment rates have dipped below pre-financial crisis levels in several countries, while labor participation rates have simultaneously risen above their 2008 levels. Despite these important gains, however, the region still faces challenges that are testing political and economic cohesion. According to the report, new technologies are impacting the distribution of income and wealth, with many workers struggling to adjust to the new skills demand of the digital economy. In addition, the number of full-time, permanent jobs as a share of total employment has declined, as flexible contracts become the dominant employment arrangement for younger workers. This rise in the share of flexible contracts is increasing the efficiency of firms and individuals, but also creating new forms of inequality and insecurity. “Growth is returning to the region, which is certainly good news,” says Hans Timmer, World Bank Chief Economist for Europe and Central Asia. “At the same time, however, new technologies that provide new growth opportunities are bringing about more flexible labor contracts and more uncertainty. This has increased anxiety among people. And recent concerns over the influx of refugees can be seen as a manifestation of that heightened anxiety.” The Europe and Central Asia region has experienced a sharp increase in the numbers of refugees and asylum seekers in recent years, from 3.7 million in 2014 to 6.4 million in 2016. This large influx has created new challenges and heightened public concern over migration. The report finds, however, that refugees and asylum seekers account for only a small share of total migrants in countries across the region – with the exception of Turkey, which was host to 3.1 million refugees in 2016. Migration has played an important role in meeting demands for labor, supporting trade, and encouraging foreign direct investment in countries across Europe and Central Asia, says the report. Migration also promotes the transfer of knowledge between host countries and countries of origin – increasing exposure to flows of information that can create economic benefits. The report recommends that countries in the region pursue policies that ensure the successful integration of migrants into society, in order to fully exploit the benefits of migration. But policies should not focus on migration challenges in isolation. Rather, reforms should help both migrants and non-migrants alike cope with rapid technological development and increased flexibility in labor markets, thereby reducing insecurity and sharing the benefits of economic growth more broadly across society.
تحفيز التحول: التزام مجموعة البنك الدولي بتحقيق النجاح
الكهرباء هي كل شيء! إنها التكنولوجيا- بدونها تتوقف الحياة! لا يمكنك أن تشغل الغسالة، أو تشاهد التلفزيون، أو تنظف. بدونها أنت لا شيء!" فاطمة أياز، صاحبة مقهى في بيليشيك، تركيا، تدخل في الموضوع مباشرة. فهي تعتمد في حياتها اليومية على الكهرباء المتوفرة بأسعار ميسورة لإعالة أسرتها وخدمة زبائنها. وبمعنى أوسع، فإن هذه الحاجة إلى الحصول على الكهرباء تشكل عنصرا أساسيا للنمو الاقتصادي.في تركيا، التي يناهز عدد سكانها 80 مليون نسمة، يشهد الطلب على الكهرباء زيادة بنسبة 7% سنويا، مما يتطلب جهودا دؤوبة لزيادة الطاقة المضمونة والنظيفة. من خلال سلسلة من الإجراءات المتصلة بعضها ببعض والتي بدأت في أوائل الألفية الثالثة، سعت تركيا إلى تلبية هذا الطلب المتنامي، في الوقت الذي عملت فيه على تحفيز استثمارات القطاع الخاص والابتكار. وقد لجأت إلى مجموعة البنك الدولي للمساعدة على مدار هذه العملية.ما المطلوب لإحداث أثر تحوّلي في قطاع ما، وتلبية احتياجات البلاد مع ضمان الاستدامة على المدى البعيد؟ إن قطاع الكهرباء التركي الذي انخرطت فيه مجموعة البنك الدولي لأكثر من عقدين يسلط الضوء على جانب من العناصر المطلوبة وكيف يمكننا أن نساعد فيها.الأزمة والفرصةواجهت تركيا أزمة اقتصادية كبيرة بين عامي 2000 و2001. من بين التحديات العديدة، أبرزت هذه الأزمة الأعباء الأولى لجهود الخصخصة في قطاع الكهرباء.فقد صُممت بعض الصفقات التي أبرمتها الحكومة مع القطاع الخاص في تسعينيات القرن الماضي بطريقة لا يمكن أن تخفف من الأزمة. ولذا اضطرت الحكومة إلى إلغاء بعض عقودها، وإحالة العديد من الحالات إلى المركز الدولي لتسوية منازعات الاستثمار، ذراع مجموعة البنك الدولي المعني بالتعامل مع منازعات الاستثمار الدولية.ووفقا لتعبير أحد مسؤولي البنك الدولي كان يعمل على حافظة مشاريع تركيا في ذلك الحين، كانت "فترة كسرت ظهر القطاع الخاص"- وخاصة الشركات الخاصة التي بدأت الاستثمار في قطاع الكهرباء بالبلاد.لكن مجموعة البنك الدولي لم تكن في الحقيقة حديثة العهد بهذا الوضع عندما اندلعت الأزمة. كانت مشورتنا أحد المدخلات خلال تقييم الحكومة التركية لخياراتها في تسعينيات القرن الماضي من أجل جذب القطاع الخاص إلى قطاع الكهرباء. رغم أن نموذج الحكومة المبكر للخصخصة لم يثبت أنه يستعصي على الأزمات، فقد ظللنا معهم في أزمتهم، التي جددت عزمنا على المساعدة في الوصول إلى حلول أكثر استدامة. ومع مرور الزمن، أدت هذه الشراكة إلى المزيد من المشاركة المستقرة والمتكافئة من جانب القطاع الخاص في هذا القطاع.بنظرة إلى الوراء لهذه السنوات، ما هي العناصر التي ساعدت على الدفع في اتجاه هذا التحول؟
Dönüşüme Güç Vermek: Dünya Bankası Grubu’nun Başarıya Yönelik Kararlılığı
Türkiye’nin Bilecik ilinde bir kahvehane işleten Fatma Ayaz, “Elektrik bizim her şeyimiz demek! Teknoloji demek —elektrik olmadığında hayat duruyor! Çamaşır yıkayamıyorsunuz, televizyon izleyemiyorsunuz, temizlik yapamıyorsunuz, hiçbir şey yapamıyorsunuz!” diyerek doğrudan konuya giriyor. Günlük yaşamında hem evini çevirebilmek hem de müşterilerine hizmet verebilmek için ucuz elektriğe bağımlı. Daha geniş anlamda ise, enerjiye erişim ihtiyacı tüm ekonominin büyümesi bakımından temel bir önem taşıyor.         Neredeyse 80 milyona yakın bir nüfusu olan Türkiye’de elektrik talebi son yıllarda yıllık yaklaşık yüzde 7 oranında artmıştır ve güvenilir ve temiz elektrik arzını arttırmak için istikrarlı bir şekilde çaba harcanması zorunlu hale gelmiştir. 2000’li yılların başlarından bu yana birbirleri ile bağlantılı olarak alınan bir dizi önlem yoluyla, Türkiye bir yandan bu artan talebi karşılamaya çalışırken bir yandan da özel sektör yatırımlarını ve yenilikçiliği teşvik etmiştir. Tüm bu süreç boyunca da Dünya Bankası Grubu’nun yardımlarından yararlanmıştır. Bir yandan uzun vadeli sürdürülebilirliği sağlarken aynı zamanda bir ülkenin ihtiyaçlarını karşılayabilmek için bir sektörün dönüştürülmesi neye mal olur? Banka Grubu’nun yirmi yıldan uzun bir süredir yakın bir şekilde çalımalar yaptığı Türkiye elektrik sektörü bu sürecin neler içerdiği ve nasıl yardımcı olabileceğimize ilişkin bir perspektif sunmaktadır. Kriz ve fırsat 2000-2001 yıllarında, Türkiye büyük bir ekonomik kriz ile karşı karşıya kaldı. Bu kriz, başka birçok zorluğun yanında, ülkenin elektrik enerjisine ilişkin ilk özelleştirme çabalarından doğan yükümlülükleri özellikle ön plana çıkardı.  Hükümetin 1990’lı yıllarda özel yatırımcılar ile yaptığı bazı anlaşmalar,  krizi atlatamayacak şekilde yapılandırılmıştı.  Hükümet bu sözleşmelerden bazılarını iptal etmek zorunda kalmış, bazı davalar Dünya Bankası Grubu’nun uluslararası yatırım ihtilaflarını ele alan kolu olan ICSID’e kadar taşınmıştı.  O zamanlar Türkiye portföyü üzerinde çalışan bir Dünya Bankası görevlisinin tabiriyle, “bu özel sektörün belini kıran bir dönem olmuştu”—özellikle de ülkenin elektrik sektörüne yatırım yapmaya başlayan özel şirketler için. Ancak aslında kriz kendini gösterdiğinde Dünya Bankası Grubu duruma yabancı değildi.  Türkiye Hükümeti 1990’lı yıllarda özel sektör aktörlerini elektrik piyasasına çekmek için değerlendirdiği seçenekler için Dünya Bankası Grubu da katkılar sağlamıştı.  Hükümetin başlangıçta benimsediği özelleştirme modelinin krize dayanıklı olmadığı ortaya çıkmakla birlikte,  bu zorlu dönemde yanlarında durduk ve bu kriz  daha sürdürülebilir çözümler sunma  konusundaki kararlılığımızı yeniden tazelemiştir.  Zaman içerisinde bu ortaklık özel şirketlerin sektöre daha istikrarlı ve adil bir şekilde katılımının yolunu açmıştır. O yıllara geri dönüp baktığımızda bu dönüşümü sürükleyen unsurlar neler olmuştur? 
Réussir la transformation énergétique : l’engagement du Groupe de la Banque mondiale en Turquie
« Sans électricité, la vie s’arrête ! Plus moyen de faire fonctionner le lave-vaisselle, de regarder la télévision... » Fatma Ayaz, propriétaire d’un café à Bilecik, en Turquie, est catégorique. À la maison ou pour son travail, son quotidien dépend en effet d’un approvisionnement en électricité à un prix abordable. Plus largement, l’accès à l’énergie est l’une des clés de la croissance économique. En Turquie — un pays de pratiquement 80 millions d’habitants —, la demande d’électricité augmente chaque année d’environ 7 %, ce qui nécessite des efforts constants pour développer des sources d’énergie fiables et propres. Depuis le début des années 2000 et grâce à un train de mesures concertées, les autorités s’emploient à répondre à cette demande et, parallèlement, à renforcer les investissements et l’innovation des acteurs privés. C’est dans ce but qu’elles ont sollicité l’aide du Groupe de la Banque mondiale. Cette expérience de plus de 20 ans dans le secteur de l’électricité en Turquie permet de bien comprendre les enjeux et les leviers à actionner pour assurer la transformation d’un secteur et satisfaire les besoins d’un pays tout en garantissant un développement durable. Crise et opportunité En 2000-01, la Turquie traverse une crise économique majeure qui va mettre au grand jour, parmi d’autres difficultés, l’échec des premières tentatives de privatisation du secteur de l’énergie. Certains accords passés par l’État avec des investisseurs privés dans les années 90 se révèlent intenables. La situation contraint le gouvernement turc à annuler des contrats, ce qui entraîne la saisie du Centre international pour le règlement des différends relatifs aux investissements (CIRDI), l’instance du Groupe de la Banque mondiale chargée de résoudre les litiges lors d’investissements internationaux. Selon un responsable de la Banque mondiale qui travaillait sur le dossier à l’époque, « cette période a brisé les reins du secteur privé », surtout lorsque ces entreprises avaient commencé à investir dans le secteur de l’énergie. Mais lorsque la crise éclate, le Groupe de la Banque mondiale connaît bien le dossier : dans les années 90, il avait été sollicité parmi d’autres par les autorités turques alors qu’elles envisagaient plusieurs options pour introduire des acteurs privés dans le secteur de l’énergie. La crise va remettre en cause le premier modèle de privatisation, mais le Groupe maintient sa présence, plus déterminé que jamais à aider le pays à trouver des solutions plus pérennes. Au fil du temps, ce partenariat conduira à une implication plus stable et équitable des opérateurs privés dans le secteur. Avec le recul, quels sont les facteurs ayant permis de mener à bien cette transformation ?
Powering Transformation: The World Bank Group’s Commitment to Success
“Electricity is everything! It is technology—without it, life stops! You can’t run the washing, watch the TV, you can’t clean, you are nothing!” Fatma Ayaz, a coffee shop owner in Bilecik, Turkey, gets straight to the point.  In her daily life, she counts on affordable electricity both to run her household and to serve her customers. In a larger sense, this need for energy access is fundamental to all economic growth. In Turkey, a country of nearly 80 million people, demand for electricity has risen about 7 percent annually in recent years, requiring steady efforts to expand the sources of reliable and clean power. Through a series of interlinked measures, starting in the early 2000s, the country has worked to meet this growing demand, while spurring private-sector investment and innovation. And it has turned to the World Bank Group for help throughout. What does it take to transform a sector, to meet a country’s needs while ensuring long-term sustainability? Turkey’s electric power sector, where the Bank Group has been closely involved for more than two decades, provides a perspective on what’s involved and how we can help. Crisis and opportunity In 2000-2001, Turkey faced a major economic crisis. Among many other challenges, it highlighted the liabilities of the country’s initial privatization efforts in electric power.  Some of the deals with private investors that the government had set up in the 1990s were structured in ways that couldn’t weather the crisis.  The government was forced to cancel some of its contracts, with several cases going to ICSID, the World Bank Group arm that handles international investment disputes.  In the words of a World Bank official who was working on our Turkey portfolio at the time, it was “a period that broke the backs of the private sector”— in particular, the private firms that had begun investing in the country’s electricity sector. But in fact, the World Bank Group wasn’t new to the situation when the crisis hit. Our advice had been one of the inputs as Turkey’s government assessed its options in the 1990s for bringing private players into electric power. While the government’s initial model for privatization didn’t prove to be crisis-proof, we stayed with them in the downturn, and the crisis renewed our determination to help come up with more sustainable solutions. With time, this partnership has led to more stable, equitable private involvement in the sector. In looking back over these years, what were the elements that helped drive this transformation? 
Potenciar la transformación: el compromiso del Grupo Banco Mundial para alcanzar el éxito
“¡La electricidad es todo! La vida se detiene si esta tecnología no está disponible. ¡No eres nada sin luz eléctrica, porque no puedes lavar la ropa, ver la TV, o limpiar la casa!”. Con estas palabras, Fatma Ayaz, propietaria de una cafetería en Bilecik (Turquía) describe cuán importante es la luz eléctrica. En su vida cotidiana, depende de un suministro de electricidad asequible tanto para hacer funcionar su hogar como para servir a sus clientes. En un sentido más amplio, la necesidad de tener acceso a energía es fundamental para el crecimiento económico de todos. En Turquía, un país con una población de alrededor de 80 millones de habitantes, la demanda de electricidad ha aumentado un 7 % anualmente en los últimos años, lo que demanda esfuerzos constantes para ampliar las fuentes de energía confiable y limpia. Mediante una serie de medidas interrelacionadas, iniciadas a comienzos de los años 2000, el país logró satisfacer esta creciente demanda y, al mismo tiempo, fomentar la inversión del sector privado y la innovación. Y ha recurrido desde entonces a la ayuda del Grupo Banco Mundial. ¿Qué se necesita para transformar un sector y satisfacer las necesidades de un país al tiempo que se asegura la sostenibilidad a largo plazo? El sector de la energía eléctrica de Turquía, en el que el Grupo Banco Mundial ha participado durante más de dos décadas, ofrece una perspectiva de lo que está en juego y de cómo se puede ayudar. Crisis y oportunidades Durante los años 2000 y 2001, Turquía enfrentó una grave crisis económica. Entre muchos otros problemas, esta crisis puso de manifiesto las deudas de los esfuerzos iniciales de privatización del sector de la energía eléctrica emprendidos en el país. Algunos de los acuerdos entre el Gobierno e inversionistas privados logrados en la década de 1990 no sobrevivieron a la crisis. El Gobierno se vio obligado a cancelar algunos de sus contratos y varios casos fueron revisados por el Centro Internacional de Arreglo de Diferencias Relativas a Inversiones (CIADI), la entidad del Grupo Banco Mundial que se encarga de solucionar disputas relacionadas con inversiones internacionales. Según un funcionario del Banco Mundial que trabajaba en la cartera de proyectos de Turquía en ese momento, se trató de “un periodo en que se puso fin al sector privado”, en particular, las empresas que habían empezado a invertir en el sector de la energía eléctrica del país. Pero, el Grupo Banco Mundial tenía conocimiento de la situación cuando se produjo la crisis. Había proporcionado asesoramiento al Gobierno de Turquía en la década de 1990 cuando este evaluó la incorporación de actores privados en el sector eléctrico. Si bien el modelo inicial de privatización del Gobierno no resistió la crisis, el Banco apoyó al país durante la recesión, y renovó su compromiso de ayudar a encontrar soluciones más sostenibles. Con el tiempo, esta colaboración ha llevado a una participación del sector privado más estable y equitativa en el sector. Al examinar retrospectivamente esos años, ¿cuáles fueron los elementos que ayudaron a impulsar esta transformación?
电力转型:世界银行集团对成功的承诺
“电力是一切!电是一种技术——没有电,生活就会停止!你不能洗衣服,不能看电视,不能做清洁,你什么都做不了!”土耳其比莱吉克一家咖啡店的老板Fatma Ayazy一语中的。在她的日常生活中,主要依靠廉价电力来操持家务,以及为客户提供服务。从更大的意义上说,这种对能源的需求是所有经济增长的基础。 在土耳其这个拥有近8000万人口的国家,近年来的电力需求每年增长约7%,因此需要长期稳定的努力来扩大可靠和清洁能源的来源。自21世纪初起,土耳其通过采取一系列相互关联的措施,始终努力满足其不断增长的需求,同时刺激私营部门的投资和创新。土耳其已经向世界银行集团寻求帮助。 土耳其如何在确保长期可持续性的基础上,对一个部门进行转型,以及如何满足国家的需求?土耳其电力部门(世界银行集团已经深入参与长达二十余年)可提供一个视角来了解世行参与所涉及的内容以及我们可提供的帮助。 危机和机遇 2000-2001年,土耳其面临严重的经济危机。在众多挑战中,该国对电力部门初步私有化工作的责任尤为突出。政府在20世纪90年代设置的一些私人投资者交易均无法抵御危机。政府被迫取消了部分合同,其中几起案件已提交世界银行集团处理国际投资争议的机构——国际投资争端解决中心(ICSID)。  用一位当时正在研究我们土耳其投资组合的世界银行官员的话来说,这是“一个打破私营部门支持的时期”——特别是那些已经开始投资该国电力部门的私营公司。 但事实上,世界银行集团并不是首次面临危机。我们的建议促使土耳其政府在20世纪90年代对私营企业进入电力部门的方案进行评估。尽管政府的初步私有化模式并没有被证明可以抵御危机,但我们陪伴他们走过了经济衰退时期,且危机再次使我们决心帮助他们制定更加可持续的解决方案。随着时间的推移,这种合作伙伴关系已经使私营部门能够更加稳定、更加公平参与到这个部门。 回顾这些年,推动这一转型的因素有哪些?
Banca Mondială lansează un avertisment cu privire la „criza educaţională“ manifestată la nivel global
Raportul privind Dezvoltarea Mondială în 2018 îndeamnă la realizarea unor evaluări mai ample şi la luarea de măsuri pe bază de dovezi WASHINGTON, 26 septembrie 2017 – Milioane de elevi şi studenţi din diverse ţări cu venituri scăzute şi medii se confruntă cu perspectiva pierderii unor oportunităţi şi a obţinerii ulterioare a unor salarii mai scăzute deoarece unităţile de învăţământ primar şi secundar nu le oferă educaţia necesară pentru a reuşi în viaţă. Avertizând cu privire la „criza educaţională“ manifestată la nivel global, într-un nou raport al Băncii Mondiale se afirmă că şcolarizarea lipsită de transmiterea de cunoştinţe nu constituie decât o oportunitate de dezvoltare irosită, dar şi o mare nedreptate faţă de copii şi faţă de tinerii din toată lumea. Raportul privind Dezvoltarea Mondială în 2018: cum să învăţăm să îndeplinim făgăduinţa educaţiei (World Development Report 2018: ‘Learning to Realize Education’s Promise’) explică faptul că, în lipsa învăţării, educaţia nu-şi va putea respecta promisiunea de a contribui la eradicarea sărăciei extreme şi de a crea oportunităţi comune şi prosperitate comună pentru toată lumea. Chiar şi după mai mulţi ani petrecuţi pe băncile şcolii, milioane de copii nu au capacitatea de a citi, de a scrie sau de a efectua operaţiuni matematice elementare. Criza educaţională amplifică diferenţele sociale, în loc să le micşoreze. Elevii şi studenţii care sunt deja dezavantajaţi de sărăcie, conflicte, gen sau diverse disabilităţi ajung la vârsta adultă fără a fi înzestraţi măcar cu cele mai elementare aptitudini.  „Criza educaţională este o criză de natură morală şi economică“, a declarat Preşedintele Grupului Băncii Mondiale, Jim Yong Kim. „Atunci când este realizat bine, actul educaţional promite tinerilor un loc de muncă, câştiguri mai bune, sănătate, precum şi o viaţă lipsită de sărăcie. Pentru comunităţi, educaţia stimulează inovaţia, consolidează instituţiile şi susţine coeziunea socială. Însă toate aceste beneficii depind de învăţare, iar şcolarizarea fără transmiterea unor cunoştinţe nu constituie decât o oportunitate irosită. Mai mult decât atât, constituie o mare nedreptate: copiii cărora societatea le face cea mai mare nedreptate sunt exact aceia care au cea mai mare nevoie de o educaţie bună pentru a putea reuşi în viaţă“. Raportul recomandă măsuri de politici publice concrete pentru a ajuta ţările aflate în curs de dezvoltare să soluţioneze această criză educaţională profundă în zonele unde nevoia de educaţie este mai profundă, utilizându-se dovezi privitoare la ceea ce funcţionează şi la ceea nu funcţionează pentru a ghida procesul educaţional din domeniul învăţământului; şi mobilizarea unei puternice mişcări sociale menită să facă presiuni pentru inducerea unor schimbări în educaţie de natură să promoveze „educaţia pentru toţi“. Conform raportului citat, în momentul în care o serie de elevi de clasa a III-a din Kenya, Tanzania, şi Uganda au trebuit recent să citească o propoziţie de genul „Numele câinelui este Puppy“ în limbile engleză sau Kiswahili, trei sferturi din aceştia nu au înţeles despre ce era vorba în propoziţie. În India rurală, aproape trei sferturi dintre elevii de clasa a III-a nu au putut rezolva o scădere de genul “46 – 17”, iar dintre copiii de până la clasa a V-a, jumătate n-au putut realiza această operaţie matematică. Deşi aptitudinile adolescenţilor brazilieni cu vârsta de aproximativ 15 ani s-au îmbunătăţit, dacă se păstrează actualul ritm de îmbunătăţire, nu vor putea ajunge la punctajul mediu din ţările bogate în următorii 75 de ani. La abilitatea de a citi, ar fi necesari 263 de ani pentru a ajunge la punctajul ţărilor bogate. Aceste statistici nu au în vedere cei 260 de milioane de copii care, din cauza unor conflicte, a discriminărilor, a disabilităţilor şi a altor obstacole, nu sunt înscrişi la şcoli primare sau secundare. Deşi nu toate ţările aflate în curs de dezvoltare se confruntă cu aceste diferenţe educaţionale extreme, multe sunt departe de nivelul pe care şi-ar dori să-l atingă. Evaluări importante realizate la nivel internaţional cu privire la nivelul de alfabetizare și competențe numerice evidenţiază faptul că elevul sau studentul mediu dintr-o ţară săracă înregistrează o performanţă mai slabă cu 95% decât omologul său dintr-o ţară cu venituri mari, ceea ce înseamnă că într-o astfel de ţară mai bogată un astfel de elev sau student ar putea beneficia de un plan de măsuri remediale. Mulţi elevi şi studenţi cu rezultate foarte bune, aflaţi în ţări cu venituri medii, tineri şi tinere care se află în sfertul fruntaş al generaţiei lor, s-ar situa pe ultimele locuri ale clasamentelor unor ţări mai bogate. Raportul, întocmit de o echipă condusă de economiştii principali ai Băncii Mondiale, Deon Filmer şi Halsey Rogers, identifică acei factori care determină aceste probleme educaţionale; este vorba nu doar de modurile în care pedagogia şi învăţarea sunt disipate în prea multe şcoli, dar şi de forţele politice mai profunde care fac astfel ca aceste probleme să persiste. Este posibilă înregistrarea unui progres semnificativ Raportul mai observă şi faptul că atunci când ţările şi conducătorii acestora fac din „educaţia pentru toţi“ o prioritate naţională, standardele educaţionale se pot îmbunătăţi în mod spectaculos. De exemplu, dintr-o ţară devastată de război, cu un nivel al alfabetizării foarte scăzut constatat în anii 1950, Coreea de Sud ajunsese până în 1995 la nivelul la care toţi copii erau înscrişi într-o formă de învăţământ de calitate înaltă (până la nivelul secundar), elevii şi studenţii din această ţară înregistrând cele mai înalte niveluri de performanţă în evaluările educaţionale internaţionale. Rezultatele obținute în Vietnam, în 2012, la PISA, un test OECD dedicat liceenilor, cu probe la matematică, ştiinţe şi citit, au evidenţiat faptul că elevii de 15 ani din această ţară au avut un nivel similar cu cel al colegilor lor din Germania, chiar dacă Vietnam este o ţară mult mai săracă. În perioada 2009-2015, Peru a înregistrat una dintre creşterile cele mai rapide din punctul de vedere al rezultatelor la învăţătură, datorită măsurilor de politici publice concertate. În mai multe ţări (cum ar fi Liberia, Papua Noua Guinee şi Tonga), s-a îmbunătăţit substanţial şi într-un termen foarte redus capacitatea de a citi a copiilor din clasele mici, datorită unor eforturi bine direcţionate bazate pe dovezi. “Singura modalitate de a înregistra progrese este să „identificăm adevărul pe baza informaţiilor existente“. Dacă ştim să le interpretăm, informaţiile ne relevă un adevăr dureros. Pentru prea mulţi copii, şcoala nu înseamnă neapărat învăţare“,  a declarat  Paul Romer, Economist-şef al Băncii Mondiale. Pe baza dovezilor şi a îndrumărilor colectate în cadrul celor 20 de consultări extinse realizate în 20 de ţări cu reprezentanţi ai guvernelor, ai organizaţiilor de dezvoltare şi cercetare, ai organizaţiilor societăţii civile şi ai sectorului privat, raportul oferă trei recomandări de politici publice: 1. Învăţarea trebuie evaluată, astfel încât să se transforme într-un obiectiv cuantificabil. Numai jumătate dintre toate ţările aflate în curs de dezvoltare au un sistem de determinare a nivelului de învăţare la sfârşitul ciclului primar şi al ciclului secundar inferior de învăţământ. Sistemele de evaluare a elevilor bine concepute pot ajuta cadrele didactice să-şi îndrume elevii, să îmbunătăţească managementul sistemic şi să concentreze atenţia societăţii asupra învăţământului. Aceste măsuri pot fi utilizate ca fundament pentru exercitarea unor opţiuni de politici naţionale, pentru a urmări progresul înregistrat şi pentru a trage un semnal de alarmă asupra copiilor care rămân în urmă. 2. Şcolile trebuie să fie adaptate necesităţilor tuturor copiilor. Crearea unui nivel de manifestare comun, prin reducerea gradului de subdezvoltare şi prin promovarea dezvoltării cerebrale cu ajutorul unei nutriţii de calitate începând de la cele mai mici vârste şi prin stimularea copiilor, astfel încât aceştia să fie pregătiţi pentru studiu la începerea şcolii. Atragerea unor persoane dedicate în învăţământ şi menţinerea nivelului de motivaţie al acestora prin adaptarea activităţilor de formare a cadrelor didactice care să fie susţinute şi prin activităţi de mentorat. Utilizarea unor tehnologii care să ajute cadrele didactice să predea adaptându-se la nivelul elevilor, consolidând nivelul de management al unităţii de învăţământ, inclusiv al directorilor. 3. Mobilizarea tuturor celor care au interes faţă de domeniul învăţământului Trebuie utilizate informaţii şi măsurători pentru a mobiliza cetăţenii, pentru a spori nivelul de responsabilizare şi pentru a crea voinţa politică necesară susţinerii reformei în învățământ. Implicarea factorilor interesaţi, inclusiv comunitatea de afaceri, în toate etapele reformei educaţionale, de la momentul elaborării, până în etapa implementării. “Ţările în curs de dezvoltare sunt departe de nivelul la care ar trebui să fie din punctul de vedere al învăţării. Multe dintre ele nu investesc destule resurse financiare şi majoritatea au nevoie să investească mai eficient. Însă nu este vorba doar de bani; ţările trebuie să investească şi în capacitatea oamenilor şi instituţiilor care au sarcina educării copiilor noştri”, a declarat Jaime Saavedra, fostul ministru al educaţiei din Peru, în prezent Senior Director for Education în cadrul Băncii Mondiale. „Reforma educaţională este necesară urgent şi necesită perseverenţă, precum şi armonizarea politicilor la nivelul guvernului, al presei, întreprinzătorilor, cadrelor didactice, părinţilor, elevilor şi studenţilor“. Toţi aceşti actori trebuie să înţeleagă importanţa unui învăţământ mai bun şi să şi ceară promovarea acestuia“.
World Bank warns of 'learning crisis' in global education
World Development Report 2018 calls for greater measurement, action on evidence WASHINGTON, September 26, 2017 – Millions of young students in low and middle-income countries face the prospect of lost opportunity and lower wages in later life because their primary and secondary schools are failing to educate them to succeed in life. Warning of ‘a learning crisis’ in global education, a new Bank report said schooling without learning was not just a wasted development opportunity, but also a great injustice to children and young people worldwide. The World Development Report 2018: ‘Learning to Realize Education’s Promise’ argues that without learning, education will fail to deliver on its promise to eliminate extreme poverty and create shared opportunity and prosperity for all. Even after several years in school, millions of children cannot read, write or do basic math. This learning crisis is widening social gaps instead of narrowing them. Young students who are already disadvantaged by poverty, conflict, gender or disability reach young adulthood without even the most basic life skills.  “This learning crisis is a moral and economic crisis,” World Bank Group President Jim Yong Kim said. “When delivered well, education promises young people employment, better earnings, good health, and a life without poverty. For communities, education spurs innovation, strengthens institutions, and fosters social cohesion. But these benefits depend on learning, and schooling without learning is a wasted opportunity. More than that, it’s a great injustice: the children whom societies fail the most are the ones who are most in need of a good education to succeed in life.” Download the World Development Report 2018: Learning to Realize Education's Promise. The report recommends concrete policy steps to help developing countries resolve this dire learning crisis in the areas of stronger learning assessments, using evidence of what works and what doesn’t to guide education decision-making; and mobilizing a strong social movement to push for education changes that champion ‘learning for all.’ According to the report, when third grade students in Kenya, Tanzania, and Uganda were asked recently to read a sentence such as “The name of the dog is Puppy” in English or Kiswahili, three-quarters did not understand what it said. In rural India, nearly three-quarters of students in grade 3 could not solve a two-digit subtraction such as “46 – 17”—and by grade 5, half still could not do so. Although the skills of Brazilian 15-year-olds have improved, at their current rate of improvement they will not reach the rich-country average score in math for 75 years. In reading, it will take 263 years. These statistics do not account for 260 million children who, for reasons of conflict, discrimination, disability, and other obstacles, are not enrolled in primary or secondary school. While not all developing countries suffer from such extreme learning gaps, many fall far short of levels they aspire to. Leading international assessments on literacy and numeracy show that the average student in poor countries performs worse than 95 percent of the students in high-income countries—meaning such a student would be singled out for remedial attention in a class in those countries. Many high-performing students in middle-income countries—young men and women who achieve in the top quarter of their groups—would rank in the bottom quarter in a wealthier country. The report, written by a team directed by World Bank Lead Economists, Deon Filmer and Halsey Rogers, identifies what drives these learning shortfalls—not only the ways in which teaching and learning breaks down in too many schools, but also the deeper political forces that cause these problems to persist. Significant progress is possible   The report notes that when countries and their leaders make “learning for all” a national priority, education standards can improve dramatically. For example, from a war-torn country with very low literacy rates in the 1950s, South Korea achieved universal enrollment by 1995 in high-quality education through secondary school—its young people performed at the highest levels on international learning assessments. Vietnam’s 2012 results from an OECD test for high school students in math, science, and reading called PISA, showed that its 15-year-olds performed at the same level as those in Germany—even though Vietnam is a much poorer country. Between 2009 and 2015, Peru achieved some of the fastest growth in overall learning outcomes—due to concerted policy action. In several countries (such as Liberia, Papua New Guinea, and Tonga) early grade reading improved substantially within a very short time, due to focused efforts based on evidence. “The only way to make progress is to ‘find truth from facts.’ If we let them, the facts about education reveal a painful truth. For too many children, schooling does not mean learning,” said World Bank Chief Economist, Paul Romer. Relying on evidence and advice gathered during extensive consultations in 20 countries, with governments, development and research organizations, CSOs, and the private sector, the report offers three policy recommendations: First, assess learning, so it can become a measurable goal. Only half of all developing countries have metrics to measure learning at the end of primary and lower secondary school. Well-designed student assessments can help teachers guide students, improve system management, and focus society’s attention on learning. These measures can inform national policy choices, track progress, and shine a spotlight on children who are being left behind. Second, make schools work for all children. Level the playing field by reducing stunting and promoting brain development through early nutrition and stimulation so children start school ready to learn. Attract great people into teaching and keep them motivated by tailoring teacher training that is reinforced by mentors. Deploy technologies that help teachers teach to the level of the student, and strengthen school management, including principals. Third, mobilize everyone who has a stake in learning.   Use information and metrics to mobilize citizens, increase accountability, and create political will for education reform. Involve stakeholders, including the business community, in all stages of education reform, from design to implementation. “Developing countries are far from where they should be on learning. Many do not invest enough financial resources and most need to invest more efficiently. But it is not only a matter of money; countries need to also invest in the capacity of the people and institutions tasked with educating our children,” said Jaime Saavedra, a former Peruvian Education Minister, and now the World Bank’s Senior Director for Education. “Education reform is urgently needed and requires persistence as well as the political alignment of government, media, entrepreneurs, teachers, parents, and students. They all have to value and demand better learning.”
Световната банка предупреждава за „криза на познанията“ в световните образователни системи
Световния доклад за развитието за 2018 г. призовава за по-голямо измерване на резулатите и действия, съобразно доказателствата ВАШИНГТОН, 26 септември, 2017г. – Милиони малки ученици в страните с ниски и средни доходи са застрашени да пропуснат възможности за развитие и да получават ниски заплати в по-късен етап от живота си, защото техните основни и средни училища не успяват да ги подготвят как да успеят в живота. Нов доклад на Световната банка предупреждава за „криза на познанията“ в глобалното образование и посочва, че ходенето на училище без да се придобият знания е не само пропусната възможност за развитие, но и голяма несправедливост спрямо децата и подрастващите в световен мащаб. Според Световния доклад за развитието за 2018 “Познания, за да се сбъдне обещанието на образованието“, без придобиване на познания, образователните системи ще се провалят в задачата си да премахнат крайната бедност и да създадат споделени възможности и просперитет за всички. Дори и след няколко години, прекарани в училище, милиони деца все още не умеят да четат, пишат или смятат. Тази образователна криза разширява социалните неравенства, вместо да ги стеснява. Малките ученици, които са в неравностойно положение поради бедност, конфликти, пол или увреждания достигат пълнолетие дори без най-основни житейски умения. “Тази криза в образованието е както морална, така и икономическа.“, каза президентът на Световната банка Джим Йонг Ким. “Когато е предоставено подобаващо, образованието обещава на младите хора заетост, по-добри доходи, добро здраве и живот извън бедността. В различните общности, образованието стимулира иновациите, укрепва институциите и насърчава социалното сближаване. Но тези ползи зависят от придобиването на знания, а образованието без придобиване на знания е пропиляна възможност. Нещо повече, това е голяма несправедливост: децата, които най-много страдат в обществото, са именно тези, които най-много се нуждаят от добро образование, за да успеят в живота.” Докладът препоръчва конкретни политики, които да помогнат на развиващите се страни да се справят с тази тежка криза на познанията. Препоръките са за по-задълбочено оценяване на резултатите от образователния процес, както и решенията в сферата на образованието да бъдат съобразно доказателствата за това какво работи и какво не. Предлага се и обществена мобилизация с искане за образователни промени, водещи до „познания за всички“. Според доклада, когато ученици от трети клас в Кения, Танзания и Уганда са били помолени наскоро да прочетат изречение като „Името на кучето е Кученце“ на английски или на суахили, три четвърти от децата не са се справили. В селските райони на Индия почти три четвърти от учениците в трети клас не са могли да решат задача с изваждане на дуцифрени числа като „46 – 17“, а в пети клас, половината все още не се справяли със същата задача. Въпреки че уменията на 15-годишните в Бразилия са се подобрили, при текущия им темп на усъвършенстване, те няма да достигнат средните резултати по математика в богатите страни в следващите 75 години. За постигнат резулатите в четенето, това би отнело 263 години. Тази статистика не включва 260 милиона деца, които поради причини свързани с конфликти, дискриминация, увреждане или други пречки, не са записани в начално или средно училище. Макар че не всички развиващи се страни страдат от такива изключителни пропуски в образованието, много от тях не достигат нивата, към които се стремят. Водещите международни оценки на езиковата и математическа грамотност показват, че средният ученик в бедните страни се справя по-слабо от 95 процента от учениците в страните с високи доходи, което означава, че на такъв ученик би било отделено допълнително внимание в тези страни. Много ученици с високо представяне в страни със средни доходи – млади мъже и жени, които са в най-горната четвърт по постижения в тяхната група, биха се класирали в най-долната четвърт в по-богатите страни. Докладът, изготвен от екип, ръководен от водещите икономисти на Световната банка, Деон Филмър и Хелси Роджърс, разкрива какво предизвиква тези недостатъци при обучението - не само начините, по които преподаването и обучението западат в твърде много училища, но и по-дълбоките причини – политиките, които са в основата за продължаването на тези проблеми. Възможен е значителен напредък. В доклада се отбелязва, че когато страните и техните лидери гледат на образованието като "познание за всички" и го превърнат в национален приоритет, образователните стандарти могат да се подобрят драстично. Например, от страна, разкъсвана от войни и с много ниска степен на грамотност през 50-те години, Южна Корея постига универсален прием и обхват на децата в училище до 1995 г. и създава висококачествено образование чрез средните си училища, така че нейните ученици се представят най-добре в международните оценки на и тестове. Резултатите на Виетнам през 2012 г. от теста на  ОИСР за ученици от гимназията по математика, природни науки и четене, наречен PISA, са показали, че 15-годишните деца са се представили на същото ниво като тези в Германия, въпреки че Виетнам е много по-бедна държава. Между 2009 г. и 2015 г. в Перу е отчетен най-големият ръст на образователните резултатите именно поради съгласувани политически действия. В няколко страни (като Либерия, Папуа-Нова Гвинея и Тонга) способностиет за четене в начален курс са се подобрили съществено в рамките на много кратко време, поради конкретни мерки, извлечени от доказателства в практиката. "Единственият начин да постигнем напредък е да "открием истината от фактите". Ако го направим, фактите, свързани с обучението ще разкрият болезнена истина. За твърде много деца, ходенето на училище не означава познания", каза главният икономист на Световната банка Пол Ромер. Основавайки се на доказателства и съвети, събрани по време на обширни консултации в 20 държави, с правителства, изследователски организации, организации на гражданското общество и частния сектор, докладът предлага три политически препоръки: Първо, оценявайте обучението, за да се превърне в измерима цел. Само половината от всички развиващи се страни имат показатели за измерване на обучението в края на началното и средното училище. Добре изготвените оценки на учениците могат да помогнат на учителите да ръководят учениците, да подобрят управлението на системата и да насочат вниманието на обществото към обучението. Тези мерки могат да предоставят възможност за избор на национални политики, да проследят напредъка и да насочат вниманието към децата, които изостават. Второ, нека училищата работят за всички деца. Създайте равнопоставени условия, като намалите застоя и насърчавате развитието на мозъка чрез ранно стимулиране и хранене, така че децата да започнат училище в готовност за учене. Привличайте благородни хора за учители и поддържайте мотивацията им специални обучения дори и от наставници. Внедрявайте технологии, които да помагат на учителите да преподават на нивото на учениците и да засилват училищното ръководство, включително това на директорите. Трето, мобилизирайте всеки, който има интерес към обучението. Използвайте информация и данни, за да мобилизирате гражданите, да увеличите отчетността и да създадете политическа воля за реформа в образованието. Включете заинтересованите страни, включително бизнес-общността, във всички етапи на образователната реформа от проектирането до изпълнението. "Развиващите се страни са далеч от мястото, където трябва да бъдат в обучението. Много от тях не инвестират достатъчно финансови ресурси и повечето от тях трябва да инвестират по-ефективно. Но това не е само въпрос на пари; страните трябва да инвестират и в капацитета на хората и институциите, натоварени със задачата да образоват децата ни", каза Хайме Сааведра, бивш перуански министър на образованието и настоящ старши директор по образованието на Световната банка. "Реформата в образованието е спешно необходима и изисква устойчивост, както и сплотяване около политиките от страна на правителство, медии, предприемачи, учители, родители и ученици. Всички те трябва да ценят знанията и да изискват по-добро обучение."  
Post Selected Items to:

Showing 10 items of about 53000

home  •   advertising  •   terms of service  •   privacy  •   about us  •   contact us  •   press release design by Popshop •   © 1999-2017 NewsKnowledge